 |
||
ВИРТУАЛНО
НОКТЮРНО
От
край време се намират хора, които да твърдят, че любовта е сляпа и глупава.
Разбирам тези хора, те са същите, които твърдят, че цветята са бурени, облаците
- дъжд, а от Луната винаги ги боли глава.
Какво
да се прави - има и такова човечество.
Но
има и други хора, които внимателно се взират в очите на другите, чуват словата
им, усещат топлината на косите им, докосват ръцете им… Влюбените хора са
по-добрата част от човечеството. Могъща буря или несподелена тайна именно
Любовта е солта на Живота, ако ми позволите да си послужа с евангелския израз.
Защото именно Любовта събира мъжът и жената и ги изравнява до Бога, защото след
Бог само Мъж и Жена, в своето върховно сливане, могат да създадат човек, както
твърди писателят Йордан Радичков.
И
не само това - Любовта е рисунка във въздуха, неописуемо усещане за единственост
на двама души, за обща въздишка, огледални сънища, сянка без причина, зачената
сред дъждовете на октомври…
Любовта,
знаете е, склонна към халюцинации. И вероятно именно заради това, халюцинацията,
наречена Световна мрежа, най-лесно се превърна в арена на любовни турнири,
любовни измами и дори на любовно воайорство. И ето днес, вперило поглед в
екрана, който трепти с не знам колко си херца, човечеството опасно лесно се
обяснява в любов.
Което
мен искрено ме плаши.
С
което пък аз, най-вероятно, минавам за задръстен.
И
все пак…
Моля,
те не ослепявай, Любов, взряна в мъглите на монитора.
Искам
да бъда скитник в очите ти - да бродя един два образа сред загадъчен звезден
прах и късчета злато, омаян от страха да не затвориш очи и да ме пропъдиш като
досадна песъчинка.
През
пелени от дъжд ще търся подслон в душата ти, мокър от любов и ласки. Ще катеря
вулканите на твоя гняв, ще навлизам все по-дълбоко в нежността ти, ще рисувам
есента на твоята меланхолия, ще бъда събуждащият вятър за пролетните клони на
твоето желание и порой от мълнии за спечената твърд на твоя
отказ
Ще
бъда продавач на сладолед за твоите капризи и улиците ще ухаят на ванилия. Ще ти
разказвам смешки заради доверчивите ти молби.
Ще
пием червено вино и ще си измисляме улици, като внимаваме да не се загубим в
този нов лабиринт., защото трябва заедно да стигнем до онзи бряг, на който ще
лежим един до друг и аз ще слушам гласът ти, а той ще ми напомня за акварели от
преливащи се дънни цветове.
Тогава
ще бъда сигурен, че Бог ни сънува!
Остави
ме да скитам в очите ти…
Не
затваряй очите си! Моля те…
Не
ослепявай Любов, взряна в мъглите на монитора…