Веселин СТОЯНОВ

СЪНИЩАТА КАТО МЕЧТИ И МЕЧТИТЕ КАТО СЪНИЩА

Сънищата са мълчаливия монолог на нашите души, защото в предутробния мрак на съня, самата човешка душа е изправена като бедния датски принц Хамлет и от рампата на сътворението следи безумната пластика на своите мечти. Сънищата и мечтите се преплитат като нишките на корабно въже, с което сме завързани за котвата на тоя живот. А самата котва, блестяща и силна като бронз, е нашето младо тяло, което стремително и красиво влиза в безкрайните води на живота. Ще минат години и тялото-котва ще се покрие с ръждата на ежедневието и раковините на болки и изневери ще трупат по него туморите на приближаващата смърт. И единствено въжето от сънища и мечти ще ни крепи през всичкото това време за живота.

Защо са ни толкова скъпи сънищата и мечтите, се питаме сега, в здрача на утрото? Защото самите ние сме сънища и мечти на тези, които са ни родили. Така както нашите деца са нашите най-съкровени сънища и мечти. Без самите да подозираме сънят и мечтата ни позволяват да напуснем границите на ужасно измеримия свят и съвсем нехайно да се реем в пространства недостъпни за другите. Защото именно Сънят, Любовта, Мечтата са нещо, което е само наше, невъзможно за докосване от никой друг. В тази крехка обител ние оставаме сами със своя Бог и своята религия и шепнем думи, които иначе премълчаваме.

И греши онзи, който смята сънищата и мечтите за празна работа. Не случайно някога гадателите са умели да разчитат непоследователната логика на сънищата. Така както  звездобройците са търсили логиката на звездните светила, гадателите пък са свързвали сънищата на човека с неговите мечти и са стигали до велики прозрения. Защото именно неуловимите мечти и сънища са съставяли сложния пъзел на човешкото битие, защото мечтата е стремеж, а сънят ключ към този стремеж. Ако успяваме вярно да четем посланията на душата си, изпращани тихо в предутробния мрак на съня, ще успеем да разгадаем и необяснимия си копнеж по нещо друго, нещо, което не искаме дори и да признаем пред околните и затова само си мечтаем за него.

Сънищата и мечтите разголват душата на човека и затова ние най-често се опитваме да ги скрием. Признайте сами пред себе си – винаги ли разказвате точно и истинските си сънища, винаги ли говорите искрено за същинските си мечти? Навярно – не! И това е обяснимо – самата ранима човешка душа обикновено се крие зад бронята на ежедневието и единствено в тихия купол на мечтите и сънищата  излиза такава, каквато е, и ни моли да се върнем към своята истинска същност, ако разбира се не сме вече безвъзвратно закъсняли…

Кой знае…